Заминах към нидерландско

Тази седмица съм в Ютрехт – така се оказа, че се произнася на нидерландски. Четете повече тук.

Европейско хапване на корем

Преди няколко години за много малко се разминах с хапване на депутатски кюфтета в Народното събрание. Този път обаче нямаше как да пропусна – в единствения ден със свободно обедно време се смъкнахме до стола на Европейския парламент.

Както се вижда, не съм оставил малко парички. Особено като се има предвид, че цените са общо взето лев = евро, и Snickers-ът беше евтин, и десертът (страхотен крем, декориран като в първокласен ресторант). Същото се отнася и за прилично евтиният бифтек – за 4 лева подобно нещо у нас? Да не казваме, че за това качество бих си платил повече, много повече.

Ако някой е влизал в стола на Софийския (да си имам примера само) или в някой друг от ведномствените столове, знае каква е блъсканицата по дългите редици с по една порция манджа или по късите редици с много порции манджи. В СЕП (столът на Европейския парламент – така ще го нричам за по-кратко) всичко е разделено по направление – месни, десерти, салати, напитки, хлебни, диетични, вегетариански… Ух, уморих се само докато ги разглеждах. Вземаш си колкото можеш да носиш, после минаваш през касата, плащаш си и сядаш да хапваш в удобно просторно и светло помещение с много шикозни столове.

Има малка вероятност да успееш да излапаш нещо в суматохата и после да не си го платиш, но това е доста слабо вероятно. И без това евтиниката е голяма. Останалите се нахраниха за 5 евро, аз нямаше как да не дам поне 10 – който ме познава, мноого добре знае за какво става въпрос при мен. (Като Алф съм – с около 7 стомаха.)

Сега вече ви е ясно как се харчи евробюджетът, за който плащаме немалко.

Корицата, корицата! И списанието…

Еми.. нищо особено, ама не съм го правил аз. Само идеята е моя.

Цялото списание е тук. Lost and Found материалът е мой, но неподписан не се вписва грам като текст. Няма да коментирам „редакторите“, които са ми пропуснали името, както и на повече от половината материали, които са без автори.

Разходките

Имахме време и да се шматкаме. Разгледахме доста забележителности, обиколихме бая магазини за шоколади, видяхме и Пикльото, и Пиклата. Тук сме със Силвия (в. Сега, вляво от мен на тройната снимка), Мария (Бургас) и Радо (в. Топ Новини, Шумен)

Голямото изкушение: да рекламираш в Брюксел

Вече веднъж споменах, че на белгийската столица й липсва един Краси Гергов. Въпреки че и там си имат вариант на News Outdoor, но затова по-късно.

Като се разхождах из Брюксел, си мислех, че съм си отново в Търново – старинна архитектура, усмихнати хора с високо вдинати от самочувствие нослета и историческа атмосфера. Освен всичко – никакви реклами по стените на сградите, без билбордове на всеки 3 метра, без крещящи мегабордове, каквито напоследък се навъдиха тук по ремонтиращите се кооперации.

Общо взето, големите компании ползват собствените си седалища, за да увеличават разпознаваемостта на марките си. Най-стилно това е направено при ING, които освен добре подредената градинка пред сградата си са поставили и доста голяма метална версия на логото с лъва. Малко е страшничко, защото си вървиш по тротоара и извъднъж вдясно от теб се  появява царят на джунглата. Но пък кой би забравил акронима на компанията след подобно изживяване.

Наистина няма билбордове на всяка крачка, но поне спирките са също толкова добре брендирани, колкото и софийските. Тук лидер в рекламата са JCDecaux (или 
 както аз ги наричам, френските News Outdoor), които имат и солиден гръб от общината – доста висок процент от техните билбордове са с разположени на тях карти на града и подобни указателни плакати.  Имат даже нефинансова подкрепа към онази инициатива с платените велосипеди, за която писах онзи ден. Тяхна е и засега пионерската идея да се слагат реклами по застрояващите се сгради, чиито предпазни платна в момента изобразяват бъдещите фасади (точно както е с хотел “Сердика”).

Най-разпространената реклама тези дни в Брюксел беше с гледащата доста предизвикателно Никол Кидман за Chanel 5.  Човек може да я види на половината спирки, на повечето мини-билбордове по улиците и на няколко ролетни билборда около канала.

Всички автобуси са бредирани и сигурно затова билетчетата им не са осезателно по-скъпи от нашите. Тук ще сложа една реклама върху автобус, която е предназначена за привличане на слушатели за една от най-големите брюкселски CHR-радиостанции – Contact. Който се сети кое българско радио си е откраднало делфинчето, да се обади.

онтарбО

Landing In London – 3 Doors Down

‘I woke up today in Sofia
As the plane was touching down’

„Ей ма на, бонжур!“, както казва един герой от „Криворазбраната цивилизация“ на Войников. Взех, че сложих край на ‘The Belgian Job’ и се прибрах да си живея като бял човек в България. Прибраха ме като истинска звезда, обиколила целия свят – Росен и Генади ме посрещнаха (не на VIP-а) с цяла тълпа верни фенки – мажоретките от рекламата на последната страница на днешния Капитал. И после ме откараха с X5-a – Генади се опита да ме избъзика, че баварецът чака точно мен, но накрая се оказа прав, без дори да подозира. Има още за разказване по случая „Al-x4o @ Brussels – X.2008″, така че поне седмица ще пускам захранки. Приятен уийкенд и се усмихвайте!

До Бате

Не знам колко Брюксел е по-голям от София. Мисля си обаче, че е напълно вероятно българската столица да е доста по-голяма от столицата на Европа и Кралство Белгия. Обаче тук някак нямат нашите доста тъпички проблеми с инфраструктурата, трафика и чистотата.
Започваме със задръстванията.
На идване от летището пътувах 2 часа и половина 50 километрово разстояние по магистрала с 6 ленти за движение. Което означава, че и тук си имат задръствания. НО ИЗВЪН ГРАДА! При забавяне на движението вътре в населеното място започват веднага да пищят класкони, но това се случва толкова рядко, че спокойно може да пребиваваш цяла седмица и да не чуеш нито веднъж подобно нещо. Как е решен проблемът? Велосипеди под наем. Плащаш си на час и стигаш до точката, до която желаеш. Няма ги километричните опашки от автомобили, в които се вози само шофьорът. А Общината или концесионерът правят добър бизнес. И метрото, разбира се. Тук просто няма смисъл да коментираме каквото и да било повече.
Паркирането? Няма проблем!
Просто защото улиците са направени така, че за автомобилите да има отделени специални разширения за паркиране. И интересното е, че те са доста често празни. Повечето от автомобилите всъщност са оставени за през деня в подземните паркинги, които са изключително нагъсто. Автобусите, трамваите и такситата вървят в специално отделените зони и така фактически са напълно независими от струпването на автомобили на граждани. В София само трамваите имат собствени маршрути, които официално са неприкосновени.
Чистим всеки ден, по цял ден.
Листата капят всеки ден, но се прибират грижливо. Минават едни пичове с маркучи и ги издухват от зелените площи. После минават други симпатяги в оранжеви жилетки, които ги изсмукват (листата, не пичовете) заедно с фасовете от цигарите и всички са доволни от чистите улици и тротоари. Метач(к)ите щъкат по цял ден и си вършат доста съвестно работата. Все едно Вълкът ги координира собственоръчно.
Ако се наложи да почакаш,
са измислили много удобни, лесни и евтини пейки, за които Общината да не съжалява, щом бъдат надраскани или изкъртени от вандалите още на втората нощ. Дори и чакането да е за градския транспорт (тук би било странно, разбира се), спирките са достатъчно удобни и с табла, на които се показват нужните данни за наближаващите автобуси.

Къде ги бием брюкселците?
1)Тук има изключително малко кошчета. Общо взето, джобовете ми се напълваха с хартийки и отпадъчета, докато сигнех до удобно място, където да ги изхвърля.
2)Почитаме си паметниците на културата много повече. Близо половината от културните паметници, на които се натакнах, са издраскани с графити. Включително сградата на Кралския дворец, паметника на британската кралица Елизабет и статуята на Карл Велики.
3)Все още сме повече българи, отколкото представители на малцинства. Докато тук кореняците белгийски за меко казано кът. Столицата на Европа, но пълна с африканци и араби. И тук таме европейци, но от други цържави. Интеграция и разширяване му е майката.
4)По-пичаги сме. Тук нито има нужда до обяснявам защо, нито пък ще споря с някого по този въпрос.

Завесата пада…

Ами… май свърши. Другите се разотидоха, за да се подготвят за официалната част, която започва след 2 часа, но на мен лично не ми се прибира до хостела и после по целия път обратно… И без това 3 дни само ма’ам краци, тоя път ще пропусна. Идеята беше да взема халбата, защото може и да не я допуснат до самолета в ръчния ми багаж, но ще рискувам. Равносметка не знам дали си струва да се прави. Общо взето, обикновено съм част от организаторите на подобен род събития и в момента ми е доста трудно да оценя дали онова, което се е случило, в било онова, което е трябвало да се случи. Пичовете от European Youth Press се бяха погрижили да има от всичко по малко, а и хич не е лесно да се координират действията на 200 души, разпределени в 15-тина различни групи.

Преди малко една мацка ме пита по скайп дали ми се живее тук. Мога спокойно да кажа, че без проблем бих се оправял, ако живеех в Брюксел. Само че предпочитам да си живея в България. Защото там всички си търсят оправдания и евентуални пречки, когато някой не е свършил нещо. А аз обичам да върша нещата въпреки всичко. Три поредни вечери се прибирах в достатъчно късни часове в силно етнически квартал – нито се страхувах, че ще се изгубя (просто си минавах по много заобиколни пътища, но това си е малшансът на непознатия град), нито пък се притеснявах,ч е някой е ми направи нещо. Не че не ни срещаха пияници и другирани, някои от които предлагаха тройка на момичетата направо пред очите ни (поне едната мадама така успя да си преведе получленоразделната реплика. Уж е завършила френска гимназия, ще приема, че е права). Сега ще пусна материалчето препоръка към Бойко Борисов и заминавам на купона. Да закрием, както открихме – с усмихнати деца-журналисти, бъдещата съвест на Европа. После в 4.30 си хващам шътълчето до летището в село Шарлероа и утре в 12 може да ме чакате на Терминал 1 на Аерогара София.

В търсене на идеалната… корица – 2 част

Корицата и нейният идеен създател. Очаквайте съвсем скоро крайния резултат!

В търсене на идеалната… корица

Кое е най-странното нещо, което човек може да прави в сградата на Европейския парламент? Да гони мацки и да ги моли да ги снима, докато държат пилон.

Да, от близо час с Радо си търсим модели, които да сложим на корицата на Orange-списанието. По моя идея първата страница тази година ще бъде реплика на логото на Европейските младежки медийни дни, което виждате долу.

По-късно ще кача снимката, която сме избрали за корицата, както и галерия от останалите некъсметлийски сладуранки.