До сградата на Европейския парламент – приключението
Ако си в Брюксел и решиш да отидеш пеш до сградата на Европейския парламент, много еажно е да си с подходяща карта. Аз се сдобих с някаква нискомащабна и всъщност се оказваше, че съм подминал 80% от нещата. Особено с моята скорост на вървене.
Минах покрай доста катедрали, библиотеки, музеи и други културни институти. Проблемът? Нямаше имена на улици, а на картата, която ползвам, не са изписани подобни сгради. Разбира се, накрая си надвих над ината и започнах да се придвижвам по основните пътни артерии. Но пък виждам повечко, отколкото ако някой ме упътва.
Повечето стари сгради се ремонтират, но нито една от тях не е “облечена” в рекламни предпазни пана. Просто са изрисувани проктите на фасадите, както ще изглеждат след реконструкцията. Явно News Outdoor и Megaboard тук не биха просъществували особено дълго, но рекламните специфики ще ги обсъдим в друга публикация.
Видях обаче, че не сме чак толкова черни в България. Почти всички културни забележителности тук са издраскани със спрейове, както можете да видите и от снимките долу. Шофьорите са също толкова изнервени и натискат клаксоните при минимално забавяне на пътя, въпреки че няма трафика, който имаме в София например.
Нали знаеш – няма как да се изгубиш, ако не знаеш къде отиваш!
Накрая стигнах до Парламента. Страшно много стъкло, красота и стегнатост. Типичен ЕС стил. По едно време стоях седнал и облегнат на една мраморна колона и доста хора ме гледаха как се опитвам да си хвана мрежа, за да пиша. Не ми се получи, но пък се разходих наоколо и пообиколих повечето бизнессгради и държавни представителства в района.
Ресторантите наблизо – евтинийка. Плащаш толкова евро за обяд, колкото лева би платил и в София. Само дето се намираш в центъра на Европа и тук заплатите са в пъти по-високи от нашите.
Спирам да говоря и слагам долу фотогалерия от пътешествието ми до ЕП. Снимките са от маршрута ми след Пикльото.



























В България като става дума за цени гоним „европейските стандарти“. Като става дума за заплащане, ама колко сме нагли, били сме с най голямо процентно увеличение от всички страни, тц-тц.
Страхотно е, страхотно^^
Алекс, благородно ти завиждам. Или по-скоро, ужасно много.
Selene
октомври 15, 2008 at 3:52 pm
[...] a comment » Вече веднъж споменах, че на белгийската столица й липсва един Краси Гергов. [...]
Голямото изкушение: да рекламираш в Брюксел « Al-x4o @ Brussels - X.2008
октомври 19, 2008 at 9:06 pm