Както се вижда, не съм оставил малко парички. Особено като се има предвид, че цените са общо взето лев = евро, и Snickers-ът беше евтин, и десертът (страхотен крем, декориран като в първокласен ресторант). Същото се отнася и за прилично евтиният бифтек – за 4 лева подобно нещо у нас? Да не казваме, че за това качество бих си платил повече, много повече.

Ако някой е влизал в стола на Софийския (да си имам примера само) или в някой друг от ведномствените столове, знае каква е блъсканицата по дългите редици с по една порция манджа или по късите редици с много порции манджи. В СЕП (столът на Европейския парламент – така ще го нричам за по-кратко) всичко е разделено по направление – месни, десерти, салати, напитки, хлебни, диетични, вегетариански… Ух, уморих се само докато ги разглеждах. Вземаш си колкото можеш да носиш, после минаваш през касата, плащаш си и сядаш да хапваш в удобно просторно и светло помещение с много шикозни столове.

Има малка вероятност да успееш да излапаш нещо в суматохата и после да не си го платиш, но това е доста слабо вероятно. И без това евтиниката е голяма. Останалите се нахраниха за 5 евро, аз нямаше как да не дам поне 10 – който ме познава, мноого добре знае за какво става въпрос при мен. (Като Алф съм – с около 7 стомаха.)

Сега вече ви е ясно как се харчи евробюджетът, за който плащаме немалко.

Еми.. нищо особено, ама не съм го правил аз. Само идеята е моя.

Цялото списание е тук. Lost and Found материалът е мой, но неподписан не се вписва грам като текст. Няма да коментирам „редакторите“, които са ми пропуснали името, както и на повече от половината материали, които са без автори.

Като се разхождах из Брюксел, си мислех, че съм си отново в Търново – старинна архитектура, усмихнати хора с високо вдинати от самочувствие нослета и историческа атмосфера. Освен всичко – никакви реклами по стените на сградите, без билбордове на всеки 3 метра, без крещящи мегабордове, каквито напоследък се навъдиха тук по ремонтиращите се кооперации.

Общо взето, големите компании ползват собствените си седалища, за да увеличават разпознаваемостта на марките си. Най-стилно това е направено при ING, които освен добре подредената градинка пред сградата си са поставили и доста голяма метална версия на логото с лъва. Малко е страшничко, защото си вървиш по тротоара и извъднъж вдясно от теб се  появява царят на джунглата. Но пък кой би забравил акронима на компанията след подобно изживяване.

Наистина няма билбордове на всяка крачка, но поне спирките са също толкова добре брендирани, колкото и софийските. Тук лидер в рекламата са JCDecaux (или 
 както аз ги наричам, френските News Outdoor), които имат и солиден гръб от общината – доста висок процент от техните билбордове са с разположени на тях карти на града и подобни указателни плакати.  Имат даже нефинансова подкрепа към онази инициатива с платените велосипеди, за която писах онзи ден. Тяхна е и засега пионерската идея да се слагат реклами по застрояващите се сгради, чиито предпазни платна в момента изобразяват бъдещите фасади (точно както е с хотел “Сердика”).

Най-разпространената реклама тези дни в Брюксел беше с гледащата доста предизвикателно Никол Кидман за Chanel 5.  Човек може да я види на половината спирки, на повечето мини-билбордове по улиците и на няколко ролетни билборда около канала.

Всички автобуси са бредирани и сигурно затова билетчетата им не са осезателно по-скъпи от нашите. Тук ще сложа една реклама върху автобус, която е предназначена за привличане на слушатели за една от най-големите брюкселски CHR-радиостанции – Contact. Който се сети кое българско радио си е откраднало делфинчето, да се обади.

‘I woke up today in Sofia
As the plane was touching down’

„Ей ма на, бонжур!“, както казва един герой от „Криворазбраната цивилизация“ на Войников. Взех, че сложих край на ‘The Belgian Job’ и се прибрах да си живея като бял човек в България. Прибраха ме като истинска звезда, обиколила целия свят – Росен и Генади ме посрещнаха (не на VIP-а) с цяла тълпа верни фенки – мажоретките от рекламата на последната страница на днешния Капитал. И после ме откараха с X5-a – Генади се опита да ме избъзика, че баварецът чака точно мен, но накрая се оказа прав, без дори да подозира. Има още за разказване по случая „Al-x4o @ Brussels – X.2008″, така че поне седмица ще пускам захранки. Приятен уийкенд и се усмихвайте!

Преди малко една мацка ме пита по скайп дали ми се живее тук. Мога спокойно да кажа, че без проблем бих се оправял, ако живеех в Брюксел. Само че предпочитам да си живея в България. Защото там всички си търсят оправдания и евентуални пречки, когато някой не е свършил нещо. А аз обичам да върша нещата въпреки всичко. Три поредни вечери се прибирах в достатъчно късни часове в силно етнически квартал – нито се страхувах, че ще се изгубя (просто си минавах по много заобиколни пътища, но това си е малшансът на непознатия град), нито пък се притеснявах,ч е някой е ми направи нещо. Не че не ни срещаха пияници и другирани, някои от които предлагаха тройка на момичетата направо пред очите ни (поне едната мадама така успя да си преведе получленоразделната реплика. Уж е завършила френска гимназия, ще приема, че е права). Сега ще пусна материалчето препоръка към Бойко Борисов и заминавам на купона. Да закрием, както открихме – с усмихнати деца-журналисти, бъдещата съвест на Европа. После в 4.30 си хващам шътълчето до летището в село Шарлероа и утре в 12 може да ме чакате на Терминал 1 на Аерогара София.

Корицата и нейният идеен създател. Очаквайте съвсем скоро крайния резултат!

Да, от близо час с Радо си търсим модели, които да сложим на корицата на Orange-списанието. По моя идея първата страница тази година ще бъде реплика на логото на Европейските младежки медийни дни, което виждате долу.

По-късно ще кача снимката, която сме избрали за корицата, както и галерия от останалите некъсметлийски сладуранки.