Al-x4o @ Brussels – X.2008

Преди няколко години за много малко се разминах с хапване на депутатски кюфтета в Народното събрание. Този път обаче нямаше как да пропусна – в единствения ден със свободно обедно време се смъкнахме до стола на Европейския парламент.

Както се вижда, не съм оставил малко парички. Особено като се има предвид, че цените са общо взето лев = евро, и Snickers-ът беше евтин, и десертът (страхотен крем, декориран като в първокласен ресторант). Същото се отнася и за прилично евтиният бифтек – за 4 лева подобно нещо у нас? Да не казваме, че за това качество бих си платил повече, много повече.

Ако някой е влизал в стола на Софийския (да си имам примера само) или в някой друг от ведномствените столове, знае каква е блъсканицата по дългите редици с по една порция манджа или по късите редици с много порции манджи. В СЕП (столът на Европейския парламент – така ще го нричам за по-кратко) всичко е разделено по направление – месни, десерти, салати, напитки, хлебни, диетични, вегетариански… Ух, уморих се само докато ги разглеждах. Вземаш си колкото можеш да носиш, после минаваш през касата, плащаш си и сядаш да хапваш в удобно просторно и светло помещение с много шикозни столове.

Има малка вероятност да успееш да излапаш нещо в суматохата и после да не си го платиш, но това е доста слабо вероятно. И без това евтиниката е голяма. Останалите се нахраниха за 5 евро, аз нямаше как да не дам поне 10 – който ме познава, мноого добре знае за какво става въпрос при мен. (Като Алф съм – с около 7 стомаха.)

Сега вече ви е ясно как се харчи евробюджетът, за който плащаме немалко.

Ако си в Брюксел и решиш да отидеш пеш до сградата на Европейския парламент, много еажно е да си с подходяща карта. Аз се сдобих с някаква нискомащабна и всъщност се оказваше, че съм подминал 80% от нещата. Особено с моята скорост на вървене.

Минах покрай доста катедрали, библиотеки, музеи и други културни институти. Проблемът? Нямаше имена на улици, а на картата, която ползвам, не са изписани подобни сгради. Разбира се, накрая си надвих над ината и започнах да се придвижвам по основните пътни артерии. Но пък виждам повечко, отколкото ако някой ме упътва.

Повечето стари сгради се ремонтират, но нито една от тях не е “облечена” в рекламни предпазни пана. Просто са изрисувани проктите на фасадите, както ще изглеждат след реконструкцията. Явно News Outdoor и Megaboard тук не биха просъществували особено дълго, но рекламните специфики ще ги обсъдим в друга публикация.

Видях обаче, че не сме чак толкова черни в България. Почти всички културни забележителности тук са издраскани със спрейове, както можете да видите и от снимките долу. Шофьорите са също толкова изнервени и натискат клаксоните при минимално забавяне на пътя, въпреки че няма трафика, който имаме в София например.

Нали знаеш – няма как да се изгубиш, ако не знаеш къде отиваш!

Накрая стигнах до Парламента. Страшно много стъкло, красота и стегнатост. Типичен ЕС стил. По едно време стоях седнал и облегнат на една мраморна колона и доста хора ме гледаха как се опитвам да си хвана мрежа, за да пиша. Не ми се получи, но пък се разходих наоколо и пообиколих повечето бизнессгради и държавни представителства в района.

Ресторантите наблизо – евтинийка. Плащаш толкова евро за обяд, колкото лева би платил и в София. Само дето се намираш в центъра на Европа и тук заплатите са в пъти по-високи от нашите.

Спирам да говоря и слагам долу фотогалерия от пътешествието ми до ЕП. Снимките са от маршрута ми след Пикльото.