Al-x4o @ Brussels – X.2008

Ако си в Брюксел и решиш да отидеш пеш до сградата на Европейския парламент, много еажно е да си с подходяща карта. Аз се сдобих с някаква нискомащабна и всъщност се оказваше, че съм подминал 80% от нещата. Особено с моята скорост на вървене.

Минах покрай доста катедрали, библиотеки, музеи и други културни институти. Проблемът? Нямаше имена на улици, а на картата, която ползвам, не са изписани подобни сгради. Разбира се, накрая си надвих над ината и започнах да се придвижвам по основните пътни артерии. Но пък виждам повечко, отколкото ако някой ме упътва.

Повечето стари сгради се ремонтират, но нито една от тях не е “облечена” в рекламни предпазни пана. Просто са изрисувани проктите на фасадите, както ще изглеждат след реконструкцията. Явно News Outdoor и Megaboard тук не биха просъществували особено дълго, но рекламните специфики ще ги обсъдим в друга публикация.

Видях обаче, че не сме чак толкова черни в България. Почти всички културни забележителности тук са издраскани със спрейове, както можете да видите и от снимките долу. Шофьорите са също толкова изнервени и натискат клаксоните при минимално забавяне на пътя, въпреки че няма трафика, който имаме в София например.

Нали знаеш – няма как да се изгубиш, ако не знаеш къде отиваш!

Накрая стигнах до Парламента. Страшно много стъкло, красота и стегнатост. Типичен ЕС стил. По едно време стоях седнал и облегнат на една мраморна колона и доста хора ме гледаха как се опитвам да си хвана мрежа, за да пиша. Не ми се получи, но пък се разходих наоколо и пообиколих повечето бизнессгради и държавни представителства в района.

Ресторантите наблизо – евтинийка. Плащаш толкова евро за обяд, колкото лева би платил и в София. Само дето се намираш в центъра на Европа и тук заплатите са в пъти по-високи от нашите.

Спирам да говоря и слагам долу фотогалерия от пътешествието ми до ЕП. Снимките са от маршрута ми след Пикльото.

Всъщност това му беше специалното на това пътуване – първият полет със самолет. Запазих си билета – WizzAir, че освен най-евтини са и най-шаренки. После се оказа, че всъщност Travel Service-a на Европейския парламент book-вали полетите, но се оправих и ще ми възстановят част от парите.

(В момента минава групичка от странно облечени деца, които явно са представители на някакъв клуб – имат гръцката буква Фи на гърбовете на сините си мантии. Сега седнаха на тротоара и почнаха да крещят по един мегафон.)

2 седмици си мислех, че полетът ми днес е в 8.20, даже си бях намерил кой да ми държи ръката на летището. Снощи се оказа обаче, че излитането е в 6.10 – сам си държах ръката. От фирмата за наземно обслужване (в България WizzAir се обслужва от SwissPort, с които съм работил за някои неща. Време беше да се уверя, че наистина са толкова добри, колкото разказвам.) ми обясниха, че трябва да изхвърля всички остриета от ръчния си багаж и затова сега съм без самобръсначка, но затова имa магазини. Всички наченки на ярост обаче изчезнаха, когато пичът, който отговаряше за едната група пътуващи започна да обслужва – предимство на майките с деца, после няколко възрастни дами, по-хубави места за тях в шътъла до самолета и така. Предполагам, обичайна практика, но, правено от млад мъж, изглежда много впечатляващо. Та – SwissPort наистина си струват хваленето.

Полетът – сладка работа. Ignition, initial torque… После все едно си седиш в креслото пред телевизора, а покрай теб шават едни лилаво-розови деца. Снимката долу е от press-corner-а на официалния сайт на Wizz, но фактически е 1:1 с онова, което виждах аз от илюминатора си.

Проспах по-голямата част от полета, защото снощи нямаше кой да си легне навреме, но пък гледах изгрева над облаците, както и гмуркането надолу към летище Шарлероа между едни други облаци. Супер. По едно време започнах да се чувствам като Бред Арнълд от 3 Doors Down в Landing In London, но всъщност това ще е по-подходящо в събота, когато е обратният полет. Насам слушах John Legend и последния му албум Evolver, който излиза на 28-ми. Take Me Away и такива неща, въпреки че нямам от какво да отлитам.

Едно време си мечтаех да ставам пилот, но първо майка започна да ме плаши с Бермудския триъгълник, а после взех че станах малко по-дълъг от необходимото. Не му е тук мястото на това лирически отклонено самопризнание, но поразведрява, надявам се.

(Децата си тръгнаха. Пак така с гръм и трясък.)

Кацането – безпроблемно. Забравих да ръкопляскам, но ми е позволено. Ако преди пътуването бях чел някакъв подобен блог, щях и аз да пляскам на командир Кацарски за smooth landing-а. Последва изненадата, че летището е на 50-тина километра от Брюксел и трябва да се вземе и автобус до централната ЖП гара на европейската столица. И о, ужас – няма такова адръстване на магистрала с 6 ленти за движение – над 20 километра! Ще го мисля навръщане, когато трябва да съм на летището в 6 сутринта най-късно.

P.S. Като си говорим за задръствания, един от следващите постове ще е свързан с движението тук и с това как властите се справят с мръсотията, трафика и останалите ърбан-проблеми. Специално за любимия ни кмет Бат’ Бойко. Здравче, да му пратиш линк, да се учи, че той май само от Москва попива напоследък.